писмо в бутилка

има нещо необозримо и неприятно в измеренията днес. от събуждането ми. хвана ме както морско течение, още преди да съм се отвил и стоплил вода за кафе. всъщност не ме и остави да се събудя. засмука ме като малка рибка и ме заби на дъното на времето. двадесет и трети декември две хиляди и осма. дъно. днес е тогава и всяко движение е споходено от същата тягостна оловност на онази дата. като че ли никакви клетки по тялото ми не са умрели и нови не са се родили оттогава.

 този път няма да има новогодишен пост. всичко е ясно, а и ще се помни и без тaкъв.

ако на първи януари заима нещо ново, това ще бъдат земята и морето, а не годината.

тя се обновява месеци по-късно.