не помня лятото, не по…
май 21, 2011Страстта вехне под нехайството на секундите от годините.
Който не познаваш времето,
Научи ме
какво беше да Обичам,
както забравих, че мога.
Дали бе като жмичка от изплъзнало се
между пръстите Лято?
Като катранено петно от масло
по петите, поени в на влаците браздите.
Дали … ?
когато нямам собствен блог,
защото съм го затрил
или – както е в случая –
власатх не работи/ми е обърнал гръб,
блогвам в на другите хора блоговете,
блогвам ежедневие и рандъм мисли,
но на тебе, максимиляне, искам да ти кажа само едно:
лятото е в душите ни, лятото е в душите ни, лятото е в душите ни.
най-силната истина:
работи като мантра.
ако я повториш три пъти.