а, бе!…есен е.
ноември 7, 2009Заспивай, малко човече.
Нищо не правя днес, но не съжалявам.
Не, излъгах. Събудих се в 10.30. После в 12.00. После в 14.00. Откъснах се от леглото, измих чиниите, взех си фотото и излязох. За пръв път ме гря слънце, от не знам кога. Снимах патки край езерото и си мислех колко е хубаво, че всеки уикенд има деца скаути. Усетих и, че е есен. Прибрах се да уча, но пак излязох да си купя царевица и домати. Като се връщах от магазина без торбичка и тамън да ми падне нещо от ръцете, си мислех как едно вече пораснало дете скаут, винаги би ми помогнало да си отворя входната врата, или би ми подържало кашкавала, докато си извадя ключовете. Да, и кашкавал си купих. Не, гауда, тук няма кашкавал. Направих салата. Изядох я. И ми беше хубаво. Исках да ми е още по-хубаво. И си пуснах Eternal sunshine of the spotless mind. Прекрасен. И ей сега, обещавам, почвам да уча. Аз съм много лоша инвестиция. Но не съжалявам.
Мисля си за Валенка и за Бо Приказка, но още не мога да им пиша. Ще дойде време и за това.
пф, обожавам те.
ние взехме, че забърсахме един як младеж, който тая вечер пуска забавен суинг в лебовски, ама нали сме на години вече, та предпочитаме да си седим вкъщи и да ни е зле.
“[21:04:26] перканаветропоказател: много сме зле вече яно .
[21:04:33] перканаветропоказател: ще умираме”
Марийка не знам къде я броиш, тя е женена. Бът, ю гоу гърл, гоу фор хим.
и кво, по дяволите, правиш в пловдив?
ъх, че как кво?! не се бях вясвала тук от.. почти 20-и-някой септември и следващият път ще е към декември, така като гледам.
трябва да говоря с теб, пиши ми.
Лъжеш, Яна…Беше си за ноща на музеите и галерийте, която беше на 3 октомври…но ти е простено – ти не помниш.
Макс, завиждам ти спокойната прекрасна събота..