Заспивай, малко човече.
Нищо не правя днес, но не съжалявам.
Не, излъгах. Събудих се в 10.30. После в 12.00. После в 14.00. Откъснах се от леглото, измих чиниите, взех си фотото и излязох. За пръв път ме гря слънце, от не знам кога. Снимах патки край езерото и си мислех колко е хубаво, че всеки уикенд има деца скаути. Усетих и, че е есен. Прибрах се да уча, но пак излязох да си купя царевица и домати. Като се връщах от магазина без торбичка и тамън да ми падне нещо от ръцете, си мислех как едно вече пораснало дете скаут, винаги би ми помогнало да си отворя входната врата, или би ми подържало кашкавала, докато си извадя ключовете. Да, и кашкавал си купих. Не, гауда, тук няма кашкавал. Направих салата. Изядох я. И ми беше хубаво. Исках да ми е още по-хубаво. И си пуснах Eternal sunshine of the spotless mind. Прекрасен. И ей сега, обещавам, почвам да уча. Аз съм много лоша инвестиция. Но не съжалявам.
Мисля си за Валенка и за Бо Приказка, но още не мога да им пиша. Ще дойде време и за това.
