Дълбоки, тъмни, сини, ледени
води.
Сякаш като се изкъпеш в тях, ще свалиш всичко мръсно от тялото и душата си. Небето нощес е като тези води. Луната сияе над езерото, в което плуват два лебеда. Звездите са зимни. Кристализират.
Облаците се гонят диво. Отнасят лунния покой. Летят под френетичните, езически удари на тъпана, огласящ далечна девствена гора. Там самодиви заклинават, танцуват в ритуал, далеч от хорски смях и жал.
Ахрив за 04.11.2009
