писмо в бутилка

и белгийска куртоазия

Главата си я откачих и я включих за нощна лампа. Ток повече не й тече.

24 часа канабис е 20 евро билета. за двама. пратката е от Юго, съсед конгобелджън.

Добър вечер и параноя, скачане на фаянсов батут и кротко повръщане до второ нареждане.
/юго от две дръпки бяга да кашля нежно на сестрата нощна смяна/

Добро утро. какво е днес? днес е нищо. Свий един. Последния. йейойее. В някоя следваща сутрин се събуждам все още напушен, но не и high и искам само да излезна.

Вън съм. Мразя се, че съм свиня. Правя кросчета около езерото. Плувам. Спя нощем. Цели два поредни дни.

Идват ми идеи и бягат. Вълни, които не яхвам. Оставят телата си в главата ми, но душите им излитат заедно с мигновеното ми вдъхновение.

Главата ми, главата ми

между чинарите по иван вазов.

над дървените колежанчета, които се правят на американчета.

под водата гледа на плувците телата
и нощем ми слиза между краката.

в отегчението и игнора, защото от 2 седмици не иска да се запознава вече с никой,
защото Никой няма време, няма място, няма душа да стане Някой.

Главата ми онлайн – само по жицата понякога се сгрява, но символи, войсове, байти, гигабайти, не правят фоерверки в косата, и се дискънектвам в името на нищото /което е по-добро от нещото и още по-добро от всичкото/.

Главата ми онлайн пак си бууква билет,
билет за матрака, нашия, без пружината,
на който няма да се събудим по-рано от пет.

Главата ми на пътя към където ни закара стопа.
Главата ми на околосветско.
Главата ми вкъщи.

в блато от леност и минало свършено.

тази сутрин в джаза гълта кафе,
дълго, от джезве,
*лепѝла, не подушѝла спане.

*