« писмо в бутилка
щом си, няма самотен край »
h1

untitled o.2

октомври 21, 2009

Хората се веселят навън в улиците. Цял ден караха колела, каляски, цяла нощ пият, както само веднъж в годината. Аз гледам зарята през прозореца и танцувам със себе си в задния двор. На песен, която ме правеше, която ме прави
с в о б о д ен.

zarq

Публикувано в Uncategorized |

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

Gravatar
WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. ( Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. ( Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. ( Log Out / Промяна )

Отказ

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.