untitled
октомври 14, 2009цигари, вино, празна мисъл на чужд език. защо стоя срещу вас и се усмихвам, когато искам да крещя, да тичам срещу вятъра. да ровя с пръсти в пръстта. да легна в земята. да чувам само свистенето и тишината. да убия болката.
мръсни сте, мръсен съм и аз.
лъжа е. мразя се. загубен съм, не се познавам. познавах ли се някога …
Заведи ме вкъщи, сърце.
Аз съм кал.
Чиста кал. И бисър, остър студ,
кристализиращ във вените ми, в дробовете ми, в погледа ми.
Високо, далеч от шум, в планините,
заведи ме вкъщи, до небето, до безмислената памет,
направи ме едно със земята,
с миризмата на пръст и топящ се сняг,
сърце.
познати усещания… мечтан свят…