замълчи
октомври 12, 2009полюшват се тревите
под вятъра
в сенки
от музики
свистят
свирки
от дъха на мъже
„Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога.”
Това е коприна.
Във времето ни няма място за сълзи. Освен когато се отронват от красотата. Защото е толкова прекрасна мисълта, че ти си във света. Знаеш, ние сме под слънцето и се смеем, и балони летят, и е ярко. Само затвори очи.
