писмо в бутилка

Ще продължа да вярвам. Never an easy way, u know.
Ще е по-празно примирението, ще е по-грозен цинизмът, ще е по-убийствено лесното.
Ще вярвам. И ще ме боли, че вярата е само в мен. /или по-малко, когато е в теб и мен/ Но ще съм Аз и последният ми дъх ще бъде лек и ароматен, дъх на пролетен дъжд върху прясно зелено листенце-бебе.
След дълъг сън намирам отново пътя обратно към къщи.
—-
Искам всички да общуваме с изкуство. Да оставим обикновения език да атрофира, да закърнее като ненужен орган. И всичко да е само форми, цветове, аромати, движение, естество /изкуството всъщност е най-първичната и силна проява на естеството/. Защото в тези намирам истинското споделяне. Споделянето е Бог. А в малкото ни дни, имаме ли , по дяволите, по-важна и прекрасна възможност от това да сме малки богове, свързани, хармонизиращи звезди във всемира. Само погледни небето нощем. Ето това трябва да бъдем. Звезди на вселената.