писмо в бутилка

Първата любов е единствената възможна.
каза Ани.

Метеорит, чийто полет гори ярък, красив, изпепелен от себе си,
нажежен бял, чист пламък. Но остане ли сам в устрема си, не може да лети завинаги.
Бавно отслабва, искрите му чезнат в тъмнината на космоса.
Остава гол, изсъхнал камък, емнал се да разбие земната повърхност.
Да остави дълбок кратер, облаци от прах.
Прах, от която след време да оформя с ръце, сърце и ум нови звезди.
сякаш като от тесто – курабийки.
и да гледам как блещукат напомнящо топлина в студените нощи.

а падне ли някоя от тях …

Новият ми дом ме чака след по-малко от две седмици. На 18 00 км оттук. 18 километра кенефи. В студена земя. Аз ще бъда далеч над нея. Лежейки в още девственото ми легло на тавана, най-близо до звездите. На тавана ми, където още няма нищо. В малкия град, където още няма хора. Няма и да има, докато не ги снимам. Засега има само звезди.
Там ще слушам нов език. Ще го уча и говоря. Езикът на уважението. на отдаването. на приемането. И ще забравя стария. Защото, както съветва един от авторите на библията, вече не хвърлям бисерите си на прасетата. На прасетата, които просто искат нещо в задника си. have it hard. and twice. and raw.
Тук оставям детската си стая, в която има залязващи слънчеви петна по източната й стена. Има и две неизпратени писма. Оставям и две хралупи, където намирам и бивам намиран, Аз, какъвто само вие ме виждате. Всичко останало си взимам с мен.
Днес glorious mARTin вече има корица, не, а четири. Отивам да ги пипна и помириша.
Да празнуваме.

– някъде вкъщи бе счупена чаша току-що
– от невнимание, нали? Ако беше я строшил от гняв, щеше поне да е оправдано.
Събери я сега и я залепи. Ще е по-красива, ще видиш. И вече ще сте по-внимателни с нея. Където някое неоткрито парче липсва, ще се пазиш да не се одереш.

Хей, аз съм на 18.
„Не знам какво искам, но знам какво не искам“ бях до днес.
а днес е първи септември. и аз спирам времето, за да тичам в циганско безвремие.
Не съм амбициозен, но знам, че мога.
Далеч от студената планинска вода я помня,
за да се опомня,
и двамата се знаем, ще се срещнем пак.
Хей!
В света има мъж, комуто давам две трети от сърцето си.
и хиляда и един, на които давам цели нощи.
Има и приятел, комуто давам душата си без мисъл.
А вие взимайте ръце, крака, очи, уши,
само усмивката ще си запазя.
И хей…
имам още (: