Те ме спасяваха. Не знам как щеше да бъде без тях, но СЪС беше много много по-прекрасно. Януарско-февруарските дни, и най-вече нощи, не щипеха толкова, защото с ТЯХ ме прегръщаше усещането за топлина. И в мигове студът и болката изчезваха … макар и не за дълго. За първи път имах имен ден. И истински 14ти фев. Едно събуждане до косата на сестра ми…искам да се изгубя в нея. и да е винаги къдрава – щастлива.
Две нощи приспивах хора с приказки и открих колко щастлив ме прави това.
Сега не съм толкова сигурен в силата си да се справям сам със себе си. бът дер’с нотинг ронг ъбаут биинг уийк, ай гес. Май всичко зависи от мен, но трябва някой да ми даде насока, когато съм прекалено изгубен. Важното е, че вече пролетта пробива снега. i can feel it.
