писмо в бутилка

Крачейки към Парламента тази сутрин, си представях, че се качвам някъде много нависоко, на витошки хълм, и поглеждам надолу към лилав мазутен смог, под който едва се виждат малки квадратчета , а съвсем не се виждат хората в тях и между тях. После си върнах мислите в смога и ми беше горчиво, задето ще продължавам да дишам невидимо лилаво чудовище.
На площада се появи един див българин с голямо „Горнобанско” шише, от което сипваше прясно мляко щедро на всички, съдейки по вида му, явно той или фермерката му го бяха издуили от нещо съвсем скоро. Беше мило, макар неувереността ми да пия от млякото на непознат човек. Такъв съм си аз, гьом. Гьом, разнасящ се на първата редица, поне докато диви хора не се емнаха, бясни, немислейки, че ще го премажат. И тогава се покатерих на паметника. И времето спря, само тук таме някое познато лице в тълпата, някоя бомба сълзотворен газ или разменена дума с приятно момиче до мен. Стоя статично, тъпо, не викам, не мога, не искам. Гледам побеснели хора как грозно крещят и се бият. И ми е толкова безразлично, един кол. Там е, но не е. Радваха ме единствено другите зелени хора. После полицаи ни разгониха. И си мислих за една шапка, за срядата, за някой, който никога не си вдига телефона и лъже, че червенокоса чипидейлка му е направила пиърсинг на зърното… и за мирния и агресивния протест. От първия определено няма полза. Моят е такъв. Практически е безсмислен. Но смислен е за мен, изключително. Той е моят начин да направя тих поклон, да отдам почит на горите, полята, реките и хълмовете. Освен обезумели хора и сив ден, виждах и тях. Просто затварям очи и те са пред мен, във въображението ми, и им казвам, че съм с тях. Това е като да свалиш шапка пред осъден на смърт преди екзекуция. Няма никаква полза, но е искрено и изпълващо. Бих отишъл до всяко дърво, да му говоря без думи, преди да го осквернят недостойни ръце с резачки. Някой по-мъдър от мен ще избере да го посекат заедно с дървото. Природата ще се радва по-скоро на това.
Протестът май поне едно нещо направи. Стопи ледовете и сега капки барабанят мелодии отвсякъде. Утре ще ми върви по вода.