Before sunset в два през нощта ме кара да летя. Говори с моите мисли и чувства, които сам не можех да изкарам преди. Аз пък му отговарям на тетрадката върху скута ми.
B.s. : Задоволявам едно желание и то просто възбужда друго. Desire is the fuel of our life. Ако никога не сме искали нищо, никога няма да бъдем щастливи. Да не желаеш нищо не е ли признак за депресия? Нормално е да желаеш. Будистите казват „Освободете се от желанието и ще намерите, че вече имате всикчо, което ви трябва.” – Да, но се чувствам наистина жива, когато искам нещо повече, над обикновените ми нужди за оцеляване. Красиво е да желаеж, независимо дали интимност с друг човек или просто чифт обувки. (тук идва историята с някакъв приятел, отишъл в Тибет, където будистки монах предложил да му направи свирка. desire.) To push your passion into action.
Аз : Desire gets you nowhere.
———
Айнщайн : If you don’t believe in some kind of magic or mystery, you’re practically death.
B.s. : Да живееш сякаш всеки ден е последният ти?
Аз : Заспалите и празни плъзгачи по инерция ще те мразят за това. fuck them. Искам красота, дори живот-секунда, само да е красив.
———-
B.s. : Хората скъсват, разделят се и забравят, като че си сменят марката на корнфлейкса.
Аз : Ето още едно sissie. Как да забравиш човекА, всеки е тъй уникален и ти си го обичал заради това. Незаменим. Сърцето ми е пълно със стаи. Всеки си има една и ще си остане в нея завинаги. Независимо дали е обърнал лице към стената и не ме вижда. Просто знам, че е там. Като в дом, през който е минал и аз съм го запазил такъв, какъвто съм го обичал, останал е там. В моя храм.
B.s. : Не можеш да замениш никого, but what is lost is lost.
Аз : Като слънцето, плъзгащо се по стената на стаята ми. Аз стоя тихо и го гледам как залязва зад блока отсреща, докато топлото му жълто петно намалява и ми се изплъзва с всяка секунда. Като дните, в които вървях с теб през поляна с глухарчета между панелките до Западен парк след училище, когато ни наблюдавах отстрани, обичайки мига. Като дъждовните ни пролетни искрени разговори вечер, в които бяхме най-близки на света, или като болезнената ти музика, като чувството, че мога да ти се обадя в 6.00 след безсънна нощ и да посрещнем заедно деня в 7.00 с теб. Като уханието ти, чистотата и спонтанността ти, като волята ти, като тихото усещане, гледайки те острани с приятелите ти да се смееш, в което съзерцавам нюансите на лицето ти и се чувствам изпълнен от това, че те намирам, познавам и по малко градя стаята ти с парченца мирна обич. Като тези всички и безброй други малки красиви неща, които ме карат понякога да ми липсваш. И ти, и ти, и ти, и ти … Красивите детайли от теб, които заснех с образ, звуци и докосвания, и ги пазя в стаята ти, за да стоят там вечно.
B.s. : Когато някой винаги е до мен, се задушавам.
Аз : Истински щастлив съм, когато съм със себе си и се намирам. Като сега. Но щастието е истинско, когато е споделено (каза Alexander Supertramp). Като хвана някого, когото обичам, за ръка и му покажа парче от моя свят, когато е красив, той,тя, то да го усети, да се усмихне, да ми даде от своята топлина, от света си. Да си лежим в тревата и да се усещаме, а после с обич всеки да продължи по пътя си, докато не се срещнем отново, и споделим красотата си, която сме събрали и прелива, за да е още по-силно и живо невероятното в живота ни.
…
shut down
