писмо в бутилка

Днес се чувствах щастлив. Не радостен, а щастлив. Напоследък ми се случва все по-рядко. Но сега отново мога да творя. Завърнах се, преродих се! Навън духа силен северен вятър. Ветровете ме карат да чувствам нещо неописуемо, издухващо ме от кожата ми, от тялото ми, сякаш ме пречистват, изтръпвам от лекота. Искам да ме отвеят целия, да ме носят като листо докъдето погледа не стига, да си играят с мен в дивата си вихрушка.

Градината пред Народния театър е най-красивото място в София, дори сега, когато фонтанът е затворен и духовитите духови музиканти са се скрили на топло. Прибрах малко от очарованието й в новото ми фото, запалих тютюна, който ми беше останал от задимените съботни часове и след няколко минути яхнах my bike. (yeah, i’m a rider) Оставих цигарите на клошар с walkman, който усмихнато ми пожела „летс дъ пауър би уит ю”. Ако не е розово като през пролетта, то поне е пепелотрозово …