писмо в бутилка

Когато бях на 12, като много деца на моята възраст, не обичах да чета. Помня, че насила си натъпквах до средата двете или трите книги, които нашите ми бяха дали. Но тогава се случи магия. Тя ме зарази, защото се беше предала на много други по света преди мен, а сигурно точно в секундата, в която четеш това, тя продължава да върлува. Името й е Хари Потър. Помня първите ми съприкосновения с нея … След дълго чакане всички да си легнат и да остана сам в тишината на лятната нощ, разтварях твърдите корици и се потапях в един друг свят, толкова поглъщащ, както вероятно в никоя друга книга. Първият и вторият том, които тогава бяха публикувани в България едновременно, дадоха начало на една вълшебна връзка помежду ни. И така изминаха шест години в тръпнещо очакване на поредната част. Докато не дойде дългоочакваният с ни най-малко желание момент. Преди броени минути прочетох последните думи на „Хари Потър и даровете на Смъртта”. Отново е лятна, тиха нощ, както нощта, в която за първи път се докоснах до този свят, и сега подобаващо затварям един магически кръг, който описвах в продължение на цели шест прекрасни години. Чувствам горчиво-носталгичната нуждата да кажа сбогом на един незабравим и скъп мой спътник през времето на моето израстване. Винаги ще го свързвам с изключително съкровено и топло чувство, толкова лично, че е неописуемо. Една от най-силните ми връзки с детството.

Аз и тези, които растяха с мен, сме щастливци. Защото можехме да вкусим от току що извадения от пещта хляб, а както знаем , той е най-хубав. Нито едно от следващите поколения няма да очаква с нетърпение излизането на поредната книга, нито едно няма да бъде облъчено с това обаяние толкова силно, нито ще има удоволствието да расте паралелно с героите. Една ера приключи и занапред нищо няма да е същото.

„Хари Потър” имаше своите добри и лоши страни. Всъщност ако не изпитвах този силен сантимент, може би вторите биха взели превес в мнението. Като се почне от мащабната Потър индустрия, включваща всякакви видове игри, играчки, сайтове, списания, филми и прочее, които доведоха до маниакална дебилизация стотици хиляди объркани деца, които предизвикваха жал, докато ги гледаш с кръглите очила, шапки и наметала в някое списание, отразяващо идиот-сбирка около представянето на поредния продукт. От друга страна, чисто обективно погледнато, сюжетът на книгите не е особено оригинален и в даден момент почва да мяза на въртяща се около интригата новела. Роулинг очевидно е взаимствала много идеи – като започнем с „Властелинът на Пръстените”, от който е прихванала образи като дименторите (съответно черните конници), огромните паяци, мотива за изминаването на тежък път, носейки някакъв важен предмет, който ще победи злото, и който има силата да влия зле на този, който го носи – Хари и хоркруксите (съответно Фродо и пръстена). Отново седем хоркрукса, само където и седемте не са пръстени. Но да не издребняваме и да погледнем към деликатното плагиатство от „Междузвездни войни” – взета е схемата с тройката от двама мъже и една жена – Хари, Рон и Хърмаяни, съответстващи на Скайуокър, Хан Соло и принцеса Лея. Дори връзките помежду им са в същия тон – между единия мъж и жената съществуват отношения като между брат и сестра (Хари и Хърмаяни – Скайуокър и Лея), а другият е влюбен в нея (Рон, съответно Хан Соло). Също вълшебните пръчки, които напомнят на светлинните мечове. Вероятно има още много такива заемки, които пропускам. И въпреки това тези подробности сякаш избледняват пред таланта на Дж. К. да разказва така, че да останеш напълно пропит от художествената действителност. А ако развихриш малко въображението си, вече дори не ти се иска да се върнеш към реалния свят. Поглъщащо като нищо друго досега …

Шест години на вълнение, на израстване, на привързване, шест години вълшебство …

Сбогом, Хари Потър

ПС : Любовта е неговата най-велика магия.