„Честита Коледа” си казахме и този път . Надиплихме домовете, елхите, купихме подаръци за близки и роднини (или за други от мотиви не чак толкова красиви), както правим всеки път в изтичащите декемврийски дни. Повечето се събрахме с родата пред софрата. И каква хармония уж цареше, какво блаженство и успокоение в семейно уединение. Удоволствието бе пак приоритет, пирът за червата – навик толкова добре приет. И празникът се случи по инерция, както сякаш и живота ни тече. Read the rest of this entry ?
