Roger Sanchez – another chance
Всеки път, когато се събуждам, денят ми е нов, вдъхновен и подарен. Всеки момент от него е най-големият подарък, който някога съм получавал. И аз дишам и съм благодарен. Умирам, раждам се отново, продължавам да вървя по моя път, крачка след крачка, и любопитно попивам с поглед света около мен. Виждам красота, защото мога, защото искам, и тя крачи неуморна с мен. Но вървейки, понякога ме брули леден вятър, той е хаос. В него хората се губят, лутат се, дори напълно ослепяват, разболяват се от вируси и, уви, някои от тях никога не оздравяват. И те си следват хаоса, в неговите безцелно задънени, пръснати улици, заразяват се един друг и разпространяват тази обществена епидемия, докато бавно гаснат. Случва ми се тяхното безредие да пресече пътя ми, и в такива моменти за малко се спирам объркан и недоумяващ, защото в него не намирам пламъка на красотата. Остава ми само да изтърпя безпомощно, чувствам се безсилен. После безредието продължава да си гони вятъра, а аз – да си крача по пътеката. Read the rest of this entry ?
