
За луната, розите и романтиците
юни 11, 2007Гледам си аз тази роза, все още стои на бюрото ми, но изглежда все по-вехтееща и по-вехтееща. Всъщност аз я убих в името на романтиката.Не, трънки, в името на егоизма, който иска и е готов да унищожи. Колко лигав мотив да убиеш нещо толкова красиво. Който четеш това, ако въобще те има, моля те, недей да убиваш розите от егоизъм, както аз направих.
Та, гледам я аз и си спомням за нощта, в която прескочих една малка ограда, за да я откъсна. Сещаш ли се за онази дълга улица, която почва от хотел Родина и Руски паметник, онази, по която колеездачите се впускат с все сила, защото няма досадни бордюри и се оставят вятъра да ги брули в лицето (ах, какъв кеф), онази, която месец май обсипва с трънливи рози? Та, вървяхме по нея аз и Албена. Изпуснахме и последния автобус до тях и я изпращах. Луната беше право срещу нас, убийствено привлекателна на фона на тъмня воал с блещукащи звезди, ароматните рози вече ги споменах. От дума на дума минахме на въпроса дали Нийл Армстронг (това беше онзи космонавт с чипия нос, дето много го хвалят, нали?) наистина е стъпил на луната. Всъщност, дали въобше човешки крак е припарвал там. Аз, разбира се, веднага отрекох подобна глупост. И двата факта, които ми дойдоха наум в защита на мнението ми, ми вдъхваха достатъчна категоричност : “Първо, преди няколко години от НАСА се оправдаха, че са загубили видео записите от великото човешко постижение. Ха-ха. Второ…(който се занимава с фотография ще ме разбере), ако погледнем официалните снимки от кацането и се замислим малко … ще си дадем сметка, че тези ни имат за някакви балъци. Фотографиите са перфектно композирани, изчистени, с добро осветление, сякаш са правени в студио… да не говорим, за радиацията на Луната, която задължително би влошила качеството на една снимка.” Ето ви нагледен пример : http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0212/as17-140-21391.jpg . И след тази моя кратка, но дълбоко вглъбена лекция, Албена, която до този момент мълчеше, каза : “Добре, дори и така да е, какво лошо има да живеем с мисълта, че човекът е стъпил на луната?
Така един романтик и един заклет прагматик си размениха ролите, макар и за малко, под ароматното опиянението на майските рози.

Ех тези романтици и тези луди лунатици (: Доста пъти и време ми трябваше да го прочета,за да свикна с него и да ми хареса напълно (: Само 1 съвет,а ти ако искаш ме слушай (: Ако отиваш на среща и говорите за луната..не стигайте до темата Нийл Армстронг,защото ако бях аз щях да се одтегча (: И все пак след дълги четения и мислене над “За луната,розите и романтиците” ми хареса (: Целувки!