Нощем, преди да заспя, искам благи лъжи. Дете. Но да бяха приказките да бяха по-смислени. Малките момиченца слушат за Пепеляшка и Спящата красавица, докато един ден тези продухващи простотии не ги превръщат в маниачки чиклитчийки, които ВСЕ ОЩЕ търсят „Перфектния мъж”, а „УЖАС!”, вече са чукнали трийсет и петата. Тяхната приказка за лека нощ е „Сексът и градът” или някоя друга, подобна утеха за драматичното им отчаяние. Аз пък си намерих приказка на кино лента, върти се на ролката, докато главата ми потъва в меката възглавница. Киното напоследък ме бе отегчило, но в една юнска нощ отново ми вдъхна инспириращ ветрец. Остави го и теб да повее – заглавието е FUR . Имагинерният портрет на Даян Арбус ме повежда по пътя на близостта между красавицата и звяра, показа ми как един творец намира крилете си и ми дава рецепта за перфектния портрет. Никол Кидман и Робърт Дауни бебе шепнат техните тайни, като за лека нощ.
два мига от днес

Витошка след деветоюнския дъжд

чайната